Напрежението между Изтока и Запада...

Напрежението между Изтока и Запада се съсредоточава около Черно море
02 януари 2008 | 12:45 | “Глоуб енд Мейл”, Канада

Ако през следващата година се озовете в град Бургас на българското Черноморско крайбрежие, като един от туристите, открили по-малко известните плажове на Източна Европа, нищо чудно скоро да разберете, че се намирате в центъра на един от най-мащабните и знаменателни световни конфликти - този, в който участват множество големи държави, сред които и ядрените сили от Студената война и който се очаква да поднесе неприятни изненади през новата 2008 г. Ако погледнем малко на север от плажната ивица, лесно ще видим американски бомбардировачи и разузнавателни самолети, кацащи и излитащи от военните бази на САЩ, чиито брой в България и съседната й Румъния постепенно се увеличава. Това е част от стратегията на НАТО и Вашингтон, в рамките на която основните военни единици са прехвърлени от Германия към източните части на континента и бившите комунистически държави от Черноморския регион. През 2008 г., година след като България и Румъния (и двете бивши членки на Варшавския договор) се присъединиха към ЕС, се очаква НАТО да започне все по-агресивна политика, с цел установяването на контрол над ключовия регион. Тазгодишната конференция на НАТО, която ще се състои близо до Черноморското крайбрежие, в Румъния, ще се съсредоточи върху широко дискутираната тема за членството в Алианса на Грузия - друга Черноморска държава, която ако стане пълноправен член на НАТО, контролираните от “съюзническите държави” от Студената война територии ще навлязат дълбоко в сърцето на бившия СССР.
От своя страна Москва вече показа раздразнението си от експанзията на НАТО в Черноморския регион, който в миналото бе напълно в руската сфера на влияние (освен, може би Турция, която е традиционен партньор на НАТО). Наред с това, серия “замразени” засега конфликти в Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова са готови да изригнат всеки момент, заплашвайки да прераснат в сепаратистки конфликти през тази година; и във всеки случай военизираните движения изглежда имат руската подкрепа. За около 100 милиона души, които населяват тази част на Европа новата 2008 г. ще ги върне във времето на Студената война. Само че този път не е ясно на коя страна ще застане всяка държава, общност или регион. От дълго време Черноморският регион е сцена на борба на влияния, които често се сменят, а парите и оръжията представляват методите на борбата за влияние.
През последните години, тази борба между Изтока и Запада имаше изражение най-вече в Украйна, където изборите представляват напрегнато съревнование между проруските и прозападните политически сили. Тази година победата бе за прозападния лидер и активист за демокрация Юлия Тимошенко, която встъпи в длъжност премиер на Украйна на 18 декември, с изявление, в което открито обвини Москва, че финансира опозиционните партии в страната. Подобен конфликт се очаква да обхване и други нации в региона и дори да се изрази и във военни действия. В Грузия това се очаква да стане в събота, когато близо пет милиона грузинци ще имат право да изберат президент и да гласуват на референдум за членство на страната в НАТО. Изборите бяха насрочени след масови демонстрации през ноември срещу проамериканския държавен глава Михаил Саакашвили. Протестите бяха буквално прегазени с помощта на доверените на Саакашвили полицейски сили. В Грузия разделението е още по-дълбоко - отдалечени региони в страната от години водят своя борба за независимост, именно защото населението там е по-лоялно на Русия, отколкото централната власт. В размирните региони Абхазия и Южна Осетия през последните месеци бе регистрирана ескалация на напрежението, по-голям брой трансгранични нападения, атаки срещу правителствени сгради и нови сепаратистки тенденции. В съседен Азербайджан конфликтът в Нагорни Карабах продължава да се изостря, а от другата страна на Черно море, се нажежава друг подобен проблем - положението в Приднестровието, регион в Молдова, където преобладава руското влияние. Тези отцепнически тенденции могат да се превърнат в конфликтни точки през тази година, най-вече защото имат отношение към друг регионален казус - Косово. Очаква се в края на януари или началото на февруари сръбската провинция да обяви независимост - ход, който ще бъде подкрепен от ЕС и САЩ. Според руския президент Владимир Путин евентуалната независимост на Косово ще нанесе сериозни щети на териториалната цялост на други републики, като Грузия и Молдова, където сепаратистите ще приемат отделянето на Косово като зелена светлина за тяхната собствена независимост. Според някои наблюдатели към тези спорни региони вече се стичат пари и оръжия, в подготовка за евентуални войни за независимост.
Защо Брюксел, Вашингтон и Москва посвещават толкова време, пари и въоръжение за крайбрежна ивица с толкова неясно бъдеще? Част от отговорът е в географията - Грузия, Турция, Армения и Азербайджан граничат с Иран и западните сили се стремят да осигурят подкрепата на тези страни, които да служат като буфер с Иран. Друга причина може да открием, ако останем малко по-дълго на плажа в Бургас. Навътре в морето можем да видим руски кораби, подпомагащи строежа на 900-километров газопровод от Русия през България до гладната за горива Западна Европа - “Южен поток”. А точно зад нас на Черноморието се намира края на друг, конкурентен газопровод, финансиран от западните опоненти на Русия - НАБУКО, чрез който ще бъдат транспортирани също толкова огромни количества природен газ от Иран и Централна Азия, през Грузия, Азербайджан, Армения и Турция към Европа. Тези проекти хвърлят нова светлина върху контекста на регионалните конфликти по Черноморието.
Голяма част от този диспут е изчерпана - вероятно заради ясно осъзнатия факт, че причините за него се коренят в западните стремежи за енергийна независимост.
Страни като България и Румъния обаче печелят и от двамата съперници - газопроводите и петролопроводите от Адриатическото крайбрежие и руските им еквиваленти използват транзитно техните територии; от друга страна, както Русия, така и Западът имат интерес да поддържат стабилни цени на горивата в тези територии, откъдето преминават техните съоръжения. И докато си почивате на плажа в Бургас - дестинация, която печели все повече популярност сред европейците и руснаците - регионалното напрежение може да бъде усетено и във въздуха, и по крайбрежието, и във водата. Думата “напрежение” обаче ще ви се стори неуместна, особено когато се върнете в хотела си, над който почти сигурно ще се вее знамето на ЕС, а същото време негов собственик ще бъде руски олигарх.